Напрежението между Русия и Украйна раздели българското общество с историческите му връзки и с Изтока, и със Запада. Отговорите варират от симпатия към руснаците до страх от властовите игри на Путин. Така започва коментар в германската медия „Дойче веле” (Deutsche Welle), озаглавен „България между Москва и Брюксел”.
Българите остават обвързани с Русия с азбуката, религията и историята. Въпреки че югоизточната европейска страна със своите 7,3 милиона жители не споделя обща граница с Русия, тя продължава дългата и сложна връзка със своя "голям брат".
Кризата в Украйна даде нов тласък на конфронтацията между русофили и русофоби, която има дълга история в България.
Различните позиции към Русия
В официалната българска версия на историята, Русия е "освободителят от турско робство", тъй като българската държавност е възстановена след Руско-турската война 1877-88. Но историкът Пламен Цветков вижда това твърдение като пропагандно клише, което се повтаря безкритично в учебниците по история и от медиите.
"Повечето българи дори не знаят, че мирния договор от 1878 година не е имал нищо общо с тяхното „освобождение", коментира Цветков пред DW. "По-скоро той подпечатва дългосрочна окупация на България от руската армия и служи, за да прокара руските енергийни интереси в Босфора".
България попада под съветската сфера на влияние след края на Втората световна война, заемайки своето място сред другите народи от Източния блок до падането на Желязната завеса през 1989 година.
Общественото мнение в България е дълбоко разделено по въпроса дали Русия е освободител или окупатор. Социологът Първан Симеонов казва, че събитията в Крим са били също толкова противоречиви.
Според анкета на „Галъп” в отговор на въпроса: "Кои сили в Украйна подкрепяте? Проевропейска или проруски", 43% от българите не могат да изберат, 30% подкрепят евроориентацията, а 27% поддържат пътя към Русия.
Недоволни граждани на ЕС подкрепят Путин
Въпреки че България е член на Европейския съюз и официално подкрепя позицията на Брюксел за Украйна, държавата е зависима от руския газ и се управлява от кабинет, доминиран от социалисти, които традиционно държат на приятелските отношения с Русия.
Но тихата - или силна, подкрепа за Путин отива над историята и енергийните доставки. Много граждани на най-бедната държава-членка на ЕС са разочаровани от членството и са почти доволни от новите дрязги между Кремъл и Брюксел.
Политологът Даниел Смилов обяснява, че антиевропейските настроения са свързани с русофилията: "Няма нищо осъдително в усещането за близост до Русия. Но е изненадващо, че не само социалистите, но и българските националисти популисти подкрепят режима на Путин".
Без твърди и бързи политически идентичности
Съюзите в днешната българска политика са странни: бившите комунисти сега социалисти, българските националисти, които са и непоколебими антиевропейци и антиамериканци, съставляват основната подкрепа на Путин - макар че неговата политика заплашва сигурността на България и няма нищо общо с лявата идеология.
Това е индикация за променяна на политическите идентичности на българите, смята културологът Ивайло Дичев. "Българските „русофили” се самоопределят като леви, но в същото време подкрепят империята, която смазва революционни и освободителни движения в продължение на 200 години", казва той. "В България, тези, които осъждат Русия, се смятат за „дясноориентирани", докато поддръжниците на Русия са „лявоориентирани" - това е идиотско", допълва Дичев.
Симеонов смята също, че вътрешните възприятия на ляво и дясно в България са подвеждащи, когато става въпрос за Русия: "Това наистина е най-старата конфронтацията между Изтока и Запада, която никога не беше преодоляна в България".
Страх от „големия брат”
Проевропейските и рускокритичните гласове в страната насочват към това как в продължение на години Москва третира България като анклав. Хиляди руски граждани притежават имоти в България, руските лобисти са много активни в икономиката и медиите и опасението, че мрежите на бившия Източен блок биха могли да се възродят, все още стои. Привържениците на връзките към Запада виждат членството на България в ЕС и НАТО като незаменим.
Сега България стои между Запада и Изтока отново, дърпана назад и напред между Москва и Брюксел. Веднъж българите отдадоха надежда на членство в ЕС, но днес много от тях са разочаровани. В същото време наблюдателите се съмняват, че нацията може да попадне обратно в пряката сфера на влияние на Москва. И все пак в страната има ясно антиевропейско настроение, което е вероятно да излезе на повърхността по време на европейските избори през май
