Нашата надежда за здраве и благополучие – за нас и любимите ни хора, и утре, както векове наред, ще изразим с белия и червения конец на мартеничките, с които с много обич ще закичим близките си. Своята любов можем да вложим и в изработката им, а съвет могат да ни дадат хората, за които традициите са мисия и професия – специалистите от Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти“. До 3 март включително те ще ни посрещнат в Музея за история на София на бул. „Княгиня Мария Луиза“ №16, за да ни предадат своя опит и знание. В ателие „Мартеничка“ там можем да разгърнем и каталог с образци, които да ни вдъхновят за изработването на нашата лична мартеничка с материалите, които на място имаме на разположение. „Със специалистите по художествени занаяти ще имате възможност заедно да избистрите идеите си и, изработили своите мартеници, да си тръгнете доволни и щастливи“, казва Ерина Кръстева от екипа на музея. Колежката й Кателина Салтирова допълва: „Така ще си направите мартеничка с душа и сърце и по същия начин ще я подарите на близкия човек“. Разговора на Светослав Николов с Ерина Кръстева и Кателина Салтирова можете да чуете чрез бутона „Аудио“ по-горе.
Ето какво разказа историкът Кателина Салтирова – специалист в Музея за история на София, за първомартенската традиция в нашия край и в страната:
“Усуканият червен и бял конец от вълна или памук е бил използван не само на 1 март, но и на Еньовден, а също така и на сватбите. Това е така нареченият потопеен знак, който свързва преминаването от едно състояние в друго или поставя едно ново начало, за което всички имаме най-добри пожелания и най-щедри очаквания. Възрастните жени е трябвало да изработят от пресукан бял и червен вълнен конец мартенички за децата, животните – приплод от годината, и за посадените през годината дървета. Първо е било окичвано най-малкото дете, после най-малките агънца и козленца, а след това – най-младото дърво. Момите са слагали мартеничката вляво, с което са показвали, че все още им предстои да се омъжат. Ергените са носели мартеничката в левия чорап, децата – на ръчички, някои от невестите – на шия. Повечето мъже са носели скрита мартеничката в джоба или в десния чорап. Вярвало се е, че белият и червеният конец ще предпазят от зли очи, от уроки, от демони, ще донесат здраве, богатство, щастие и дълголетие.
Мартеничката е трябвало да се носи на ръка и да се остави на дърво или под камък, когато видим птица – щъркел или лястовица. Девойката или младата булка е хубаво да остави мартеничка, която е носила на шия, на цъфтящо плодно дърво, когато види лястовица, за да има елегантна шия като тази птичка. Много е хубаво да оставим мартеничктата на дърво, когато видим щъркел, който лети. Ако щъркелът стои на едно място, да не я оставяме, защото годината ни ще е мързелива, няма да е на късмет и берекет. В Пернишко мартеницата включва и син конец, а в Родопите освен син, има и зелен, жълт и лилав конец. Има мартетничкщи с парички, с кост, с мидичка – всичко това показва, че мартеничката иска да ни осигури освен здравето и благополучието, но и изобилието, което се сврързва със символите на всички тези елементи, които се включват в нея. В деня, в който си поделяме щастието да се накичим с мартеничка, следват още хубави празници, които възрастните хора добре помнят – първият от тях е Св. Четиридесет Младенци на 9 март. На Благовец (Благовещение) всички в дома са обикаляли къщата с всякакви метални инструменти – маши, черпаци, лъжици, за да прогонят змиите и гущерите. След това са криели тези инструменти на чисто място и са се надявали да не им се случи нищо лошо от змиите и гущерите през годината. На Благовец задължително е трябвало да се консумира празнично риба, независимо че месото не се ползва на този ден заради постите.
На 2, 3 и 4 март са Заемниците – дни, които според народното предание Баба Марта е трябвало да даде на своите братя Сечковци. Тя се е лютила и е отказвала да го стори. Затова тези дни се наричат Заемници – дни на заем. Хората са вярвали, че тогава винаги може да се случи студено време, голям сняг, лапавица.
Първите дни на март са дни, в които посрещаме настъпващата пролет по-рано с празници, с обичаи, с амулети, които действително ни помагат в днешно време да се чувстваме ведри, щастливи, да сме радостни, да си припомняме това, което идва от нашата традиция. И сега продължаваме да се надяваме на белия и червения конец.
Тази година 1 март се пада в навечерието на Сирни Заговезни – Поклади, когато по традиция младите трябва да вземат прошка от възрастните, а възрастните преди това трябва да са ги закичили с мартеница”.
Ателие „Мартеничка“ ни посреща в Музея за история на София до 3 март включително от 11 до 18 ч. на бул. „Княгиня Мария Луиза“ №16. Съвсем скоро музеят ще бъде с постоянен дом в част от сградата на Централната минерална баня.
Съвети как да изработите своята мартеничка можете да получите и в Етнографския музей към БАН в бившия Княжески дворец. Там ни очакват майсторки на занаятите, които също така ще ни предложат своите произведения.
На концерт с класическа музика по случай Баба Марта ни канят Симфониета „София“ и квартет „Еолина“. На 28 февруари от 18 ч. в концертната зала на Общински културен институт „Надежда“ музикантите ще изпълнят „Тема с вариации“ от Арканджело Корели. Входът е свободен.
Първи март е празника на Баба Марта, но също така и Ден на художествената самодейност. Празника на българския дух и на традициите ни три от столичните музеи ще посрещнат с широко отворени за свободен достъп за публиката врати. На 1 март ще можем да разгледаме без билет за вход експозицията на Националния музей на българското изобразително изкуство (Националната художествена галерия в Княжеския дворец на пл. „Княз Александър I“ №1), където ще ни посрещнат с усмивка и мартеничка. Свободен ще бъде входът и за иконната експозиция в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, както и за Музея на социалистическото изкуство (на ул. „Лъчезар Станчев” №7 в кв. „Изгрев“).
