Основен приоритет на фискалната политика, особено след сътресенията, като фалита на КТБ и натрупването на големи разходи - ще бъде намаляване на дефицита и запазване на стабилността. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В бюджета за 2016 г. са предвидени 3.9 млрд. лв. за здравеопазване, 3.1 млрд. лева за образование, 3.3 млрд. лв. за отбрана и сигурност, 11.9 млрд. лева за социално осигуряване, за жилищно строителство и околна среда – 2.4 млрд. лв., 508 млн. лева за култура, 5 млрд. лева за икономически дейности и общи държавни разходи – 2.4 млрд. лева.
И догодина хазната ще похарчи повече, отколкото ще събере. Дефицитът ще е 1.5 млрд. лева, а за да се попълни и за да може да си платим стари дългове ще вземем над 5 милиарда нови заеми.
"Прогнозите и очакванията в средносрочен план през 2016 г. са реализирани в положителна посока, по-добро представяне от 2015 г. и относително добро ниво до 2018 г. Очакваме нарастване на потреблението и забавяне на растежа на инвестициите. Отчита се забавяне на спада на потребителските цени. През 2016 г. се очаква инфлация от порядъка на 0,5% и ускоряване при следващите две години с 1% и 1,9%", заяви Горанов.
По думите му промяна на фискалната рамка се налага заради успешното приключване на проектите 2007-2011 г. и невъзможността от пряко свиване на персонала в някои сфери, изплащане на обезщетения за освободени служители в съответните администрации.
Той отбеляза, че една от причините за генерирането на допълнителен дефицит са допълнителните разходи по бюджетите на общините, свързани с програмния период и изборния цикъл, в който местните власти се намират. "Необходими са промени в приходната част, които да отразят реални оценки", добави Горанов.
Той каза още, че ще бъдат предприети законодателни инициативи за повече приходи като удължаване начисляването на ДДС за селско стопански култури, въвеждане на данък "уикенд", увеличаване на акциза.
Правителството залага икономически растеж от над 2 процента, което и според синдикатите и според безнеса е много. Така може да се окаже, че държавата харчи в аванс повече отколкото бизнесът ще плати като данъци.
Работодателите подчертаха, че не са отчетени както световни икономически проблеми, които може да ни се отразят, като кризата в Китай, така и бежанската криза.
„Подкрепа: Проектобюджетът се нуждае от преработка
Предложеният Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., както и консолидираната фискална програма, се нуждаят от допълнителна преработка, свързана със залагане на реални макроикономически показатели, реални приходи и разходи, се посочва в официална позиция на КТ „Подкрепа”.
От нея става ясно, че организацията очаква сериозно недофинансиране на ред важни сектори на фона на ниски инвестиции и повишаване на държавния дълг.
Задължителна е реформата на данъчната политика, приемане на европейските данъчни ставки. Изчистване на образа на България като офшорна зона, зона за трудов и социален дъмпинг в рамките на Европейския съюз, смятат синдикалистите.
