Новият управител на БНБ е Димитър Радев, предаде агенция „Фокус”.
Кандидатурата му бе подкрепена със 130 гласа „за”, 16 – „против”, а 34 се въздържаха. Мандатът за управител на Българска народна банка е шест години.
Иван Искров бе освободен чрез гласуване минути преди избора на неговия наследник, като за освобождаването му всички 174 души гласуваха със „за”.
Бисер Манолов бе подкрепен от 37 депутати, сред които и групата на Реформаторския блок, 10 от ГЕРБ и няколко от АБВ. 18 бяха против, но по-голямата част се въздържаха – общо 118.
Подкрепата за Виктор Йоцов бе малко по-голяма – положително гласуваха общо 44 депутати, 22 бяха против, а 104 се въздържаха.
Григорий Вазов събра 43 гласа „за”, 12 против и 118 въздържали се.
Кой е новият гуверньор на БНБ
Димитър Радев бе предложен за гуверньор на БНБ от ГЕРБ и беше фаворит на мнозинството. Той е бил зам.-министър на финансите. Радев е отговарял за управлението на държавния бюджет и държавните разходи от 1992 до 2001 година.
В момента ръководи мисия за техническа помощ за страни от Източна Европа, Централна Азия, Близкия Изток и Африка в Международния валутен фонд. Радев има 35 години опит като финансист, три години е бил член на Надзорния съвет на „Експресбанк”, а 7 години – на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа.
По време на изслушването в Народното събрание Радев изтъкна своите три основни направления: незабавни мерки, стратегически цели и институционално развитие. Според новия управител на БНБ приоритетна задача в сферата на банковия надзор е изпълнението на пакет от мерки за неговото реформиране и развитие.
Според Радев кризата в КТБ ясно е показала, че липсват надеждни, нормативно установени инструменти за възстановяване и преструктуриране на банки.
В представянето си пред бюджетната комисия Радев е представил своя план в три етапа. Първият е подготвителен, който включва изготвяне на задание и избор на консултант на БНБ и принципи за определяне на независими одитори и оценители.
Вторият е етап Радев определя като същински и ще включва прегледа на качеството на активите, анализ на данните и изготвяне на предварителен доклад.
А третият етап е заключителен и ще включва комуникация с банките относно резултатите от прегледа, включително по отношение на потенциален капиталов недостиг, както и провеждане на стрес-тест на банковата система на база на прегледа на активите.
