За 130-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Националният военноисторически музей ще покаже за първи път реликви от славните времена в традиционния ден на отворените врати в София и във филиала си – Музея на авиацията в Крумово. Две знамена, с които българските войски навлизат в Пловдив, личният щандарт на княз Александър I, с който той пристига в града вече като държавен глава на обединена България, както и тетрадка за набиране на доброволни помощи за въоръжаването на чета „Добруджа“, част от които са дарени в подкрепа на Съединението – това са експонатите, с които за първи път ще се срещнем в празничния ден на 6 септември. При свободен вход, Националният военноисторически музей ще е отворен от 10 до 18 ч., а филиалът му в Крумово – от 9 до 17 ч.
Под знамената, които ще видим в столицата, майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. Едното носи спомена за боевете на Шипка – това е знамето на 4-та дружина на Българското опълчение, станало впоследствие знаме на 20-а пехотна пловдивска дружина. Другото е трибагреник с лъв, приготвен за Източнорумелийската войска, но неизползван заради статута на областта, което войниците на майор Николаев целуват преди да тръгнат. Само в Деня на Съединението гостите на Националния военноисторически музей ще видят и за първи път личния щандарт на Александър I, с който той пристига тържествено в Пловдив като княз на Северна и Южна България на 9 септември 1885 г. По bTV Radio директорът на Националния военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова разказа малко известния факт, че когато князът разбира в Евксиноград за случилото се в Пловдив, не дочаква събирането на конвоя, а през Габрово тръгва за южния град, съпроводен единствено от стандартната си рота и от много малка част от конвоя, начело с поручик Александър Танев, станал по-късно генерал. С този щандарт княз Александър I влиза в Пловдив в качеството си на приелия да бъде държавен глава на България от двете страни на Балкана.
„Тези знамена са още един прочит на единението от онези години. Армията на България, източнорумелйиската милиция и доброволческите организации като едно застават зад делото на Съединението. Благодарение на това единство националната кауза успява. Тези знамена показват различните участия в делото на Съединението.“ – така описа специалната символика на знамената директорът на музея доц. д-р Соня Пенкова.
Другите две от трите известни досега знамена на Съединението са изложени в постоянната експозиция на Националния военноисторически музей, която също ще е отворена за посетители в празничния ден – това са знамената на Марашката чета и на чирпанската чета „Искра“. В постоянната експозиция са показани и лични вещи на княз Александър I, на майор Данаил Николаев, на капитаните Райчо Николов и Коста Паница, а също и оригинални униформи, оръжията, които са използвани при провъзгласяване на Съединението, и фотоси с лицата на героите. „Онова, което хората ще видят, ще създаде у тях представата за онези бурни, но изпрълнени с много национални идеали години, в които българският народ устремено върви по пътя на своето ново развитие.“ – посочи директорът на Националния военноисторически музей.
Като „малка тетрадка, събрала много история“ доц. д-р Соня Пенкова описа експонат, който за първи път ще бъде показан на 6 септември във филиала на музея – Музея на авиацията в Крумово. Това е тетрадка за набиране на волни помощи за въоръжаването на чета „Добруджа“, част от които са дарени в подкрепа на Съединението. Тетрадката е предоставена на музея от наследниците на видния български летец Христо Топракчиев, чийто баща Андрей Топракчиев взима дейно участие в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Доц. д-р Соня Пенкова разказва: „Ние попаднахме чрез свои проучвания на този мил със записаното в него документ и днес той е част от нашия фонд“. Музеят на авиацията в Крумово съхранява над 80 летателни апарата, представящи развитието на българската гражданска и военно-въздушна авиация, като разказва за случилото се от балонното отделение до постиженията ни в космонавтиката. 6 септември е двоен празник на Пловдив – това е и денят на града.
Интервюто на Светослав Николов с директора на Националния военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова можете да чуете в прикачения файл.
Една от историите на герой от онази епоха беше разказана от неговия потомък пред bTV и bTV Radio в предаването „Тази сутрин“. Данчо Генчовски, пра-пра-правнук на героя от Априлското въстание Иван Арабаджията, разказа, че Арабаджията, заедно с брат си, е направил опит да освободи Васил Левски. Когато научили, че е заловен, организирали засада в местността Чукурлии, където днес е село Песнопой. Останали там две седмици, но Левски бил преведен по друг път. След Освобождението Арабаджията става депутат, но заради своята неподкупност е низвергнат и умира в бедност. Разказаното от Данчо Генчовски можете да прочетете тук: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/vhod-svoboden-v-nacionalnija-voennoistoricheski-muzej-za-saedinenieto.html .
За Деня на Съединението в парк „Гео Милев“ в София ще бъде представена фотоизложбата „Матера – културна столица на Европа“ на гл. ас. Владимир Димитров. От 19 ч. там ще свири Софийският духов оркестър с диригенти Юли Дамянов и Иван Стоянов.
На снимката: Залата за Съединението в Националния военноисторически музей.
