20 века назад в историята на София ни връщат археологическите проучвания в района на Западната порта на Сердика. Те откриват свидетелства за богат и активен живот по тези земи.

Западната порта е най-добре разкритото защитно крепостно съоръжение на територията на древния римски град. Тук могат да се проследят около 70 метра от трасето на крепостната стена, създадена през II в. Археологическите проучвания разкриват не толкова монументалните сгради на римския град, които днес попадат в двора на Министерския съвет и Президентството, а всекидневния живот – гъсто застроените квартали на обикновените хора и войниците – техните печки, бани, улички, храмове. Хипотетично наречената „Константинова базилика“ с подова мозайка, засега разкрита на площ от 50 квадратни метра, се предполага, че се простира до участъка между метрото и бул. „Княгиня Мария Луиза“, където е открита западна абсида – и това означава дължина от около 100 м. Ако очакванията на учените се потвърдят, това ще е най-голямата раннохристиянска църква в Сердика, което пък ще подкрепи тезата, че Константин Велики наистина е работил да превърне града в своя столица. Един от обектите, дали богата информация на археолозите, е кладенец от V – VI в. като готова витрина на музей. Нивото на водата в него сега е ниско, но когато се е ползвал от древните римляни, те са изтървавали в него съдове за вода, които са падали на дъното без да се счупят. Затова учените успяха да извадят от там над 20 стъклени съда и около 10 кани и стомни. Достроен в по-късен период тухлен пояс е строеж без аналог в римското градоустройство.

Първите проучвания на Западната порта на Сердика са от 1975 г., но през 80-те са изоставени и теренът е превърнат в нерегламентирано сметище, от което археолозите миналата година изнесоха над 700 т. битови отпадъци. Над 110 хиляди лева бяха осигурени за проучване на обекта през тази година, а през 2013 г. работата ще продължи успоредно със социализирането на обекта. Той ще бъде превърнат в археологически парк на открито, който ще подкрепи кандидатурата на града ни за Европейска столица на културата през 2019 г.

Повече разказва в интервю на Светослав Николов по bTV Radio единият от ръководителите на археологическите проучвания – гл. ас. д-р Андрей Аладжов от Археологическия институт с музей при БАН.