Изключителна за времето си мраморна фигура, открита от археолозите при проучването на неолитно селище на територията на днешна София, подкрепя тезата на историците, че именно тук е бил центърът на възникване на европейската цивилизация. При подновяването на проучванията в района на квартал Слатина археолозите, ръководени от проф. Васил Николов от Археологическия институт с музей при БАН, откриха необичайна за времето си статуетка – тя е изработена от мрамор, което е нещо изключително рядко за ранния неолит, и е много висока – 26 – 27 см. Запазена е само средната част и тя ще бъде изложена в Музея за история на София, който догодина Столичната община ще открие в Централната минерална баня. „Находката говори за продължението на традицията на много богата материална култура по тези земи. Откритите на обекта и други предмети свидетелстват, че мястото е било кръстопът на културни влияния и потвърждават тезите, че днешните български земи са били в центъра на най-ранната европейска цзивилизация“, коментира пред bTV Radio ръководителят на разкопките проф. Васил Николов.
Проучването на неолитното селище, датирано от 6-то хилядолетие преди новата ера, започва през 1985 г. при изграждането на трасето на трамвай номер 20, две години по-късно спира заради прекратяване на финансирането и е възобновено едва сега с 30000 лв., които Столичната община предоставя по спечелен проект на читалище „Джон Атанасов“. Учените се насочват към сравнително малка площ от селището, като постепенно слизат към по-ранните пластове. Те намират останки от няколко постройки, изградени от дъбови стълбове, между които е издигнат плет от клонки, измазан с глина, със сламен или тръстиков покрив. Тук са открити останките от най-голямата установена за момента къща в Европа от периода – с площ от 117 кв. м. В основата на селището археолозите достигат до една от най-ранните постройки – къща, най-вероятно с едно помещение, на площ от 40 – 50 кв. м. Върху пода е имало зърнохранилища, в другия край се виждат останките от пещта, очертават се стените. „През следващите дни до края на проучванията за тази година ще се опитаме да вдигнем останките от пожара, унищожил тази къща, за да стигнем до основата и да погледнем в живота на древните хора – да се опитаме да реконструираме ежедневието на тогавашния човек, религиозно-митологичната му система, обредите, начина, по който е обработвал нивата или пък е приготвял храната си“, разказа проф. Васил Николов.
Неолитното селище на територията на днешния кв. Слатина е едно от най-големите на Централните Балкани по онова време. Част от него е унищожена още през 60-те и 70-те години на миналия век при съвременното строителство. Сега имаме възможност да се върнем 80 века назад във времето, ако се осъществи идеята на проф. Николов да бъде възстановена тази най-голяма неолитна къща в Европа, открита през 1985 г. „Това би било аткракция, но също така и музей на древното и раннонеолитното строително изкуство“, аргументира се археологът.
Докато това стане, се предвижда в бъдещия Музей за история на София да бъдат експонирани находките от археологическите проучвания в селището. Сред тях най-голямо впечатление правят статуетките – женски и на животни, най-често – бик, които представят религиозно-митологичната система на древните – Богинята-майка Земя и нейния мъжки партньор – Бога-Небе или Бога-Бик. От онова време земните пластове са съхранили още съдове, рисувани с бяла боя, колона от глина с релефни триъгълници – част от обредно съоръжение, останки от тъкачен стан, игли, шила, култови предмети и маски, антропоморфни пластики, както и гробове, които ще бъдат показани като фотоматериал. Повече – от интервюто на Светослав Николов с проф. Васил Николов в приложения файл.
Снимка: пресцентъра на Столичната община.
