Популярният актьор Георги Калоянчев почина днес. Това съобщиха за bTV от Съюза на артистите в България. Калата, както го наричаха всички, си отиде след боледуване. На 13-ти януари Калоянчев щеше да навърши 88 години.
Още преди десет години Калоянчев завеща на българите обичта си в биографичната си книга: "И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, а ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас, и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!"
Калоянчев е сред основателите на Сатиричния театър, в който играе десетилетия и разсмива публиката.
На тази сцена именитият актьор прави големите си роли в пиеси на Маяковски, Гогол, Брехт, Вазов, Ст. Л. Костов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев. . .
Десетки са и превъплъщенията му в киното - от "Утро над родината", "Инспекторът и нощта", "Вълчицата", "Специалист по всичко" през "В името на народа", "Откога те чакам", "Закъде пътувате?", "Под игото", "Бай Ганьо" до "Фатална нежност" и "Пантуди".
Актьорът няма любима роля по собствените му думи. Всяка ролязапочва с любов, с едно и също желание - да стане, и с известен хъс дори. Обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. . . И това очевидно дава резултат - свидетелство са огромната му популярност и оценката на критиците.
Според тях Калоянчев открива типа, улавя общите черти, които веднага ориентират зрителя в същността на персонажа. Смятат го за силен там, където има контрасти и остри противопоставяния. Специалистите ценят дарбата му да интерпретира широка гама от емоционално-психологически състоянияи умението да се движи от добродушния хумор до сатиричното изобличение и гротеската.
За изключително сполучливи, христоматийни се смятат изпълненията на Калоянчев в "Господин Балкански" на Георги Данаилов, "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев.
Последната роля актьорът определя като най-успешна, без да омаловажава останалите. За провал смята участието си в "Мизантроп" от Молиер.
Георги Калоянчев споделя мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото той е особен вид изкуство -магия и за зрителя, и за актьора. За него удовлетворението е пълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти. Калоянчев смята, че повече големи успехи е имал с драматични роли, но е набеден за смешен актьор. Не сесърди за това, защото според него комичното се прави по-трудно от тъжното.
Като Илия Бешков артистът вярва в лечебната сила на хумора и като него мисли, че "смехът е любовта към света". Това естествено намира отражение в неговите превъплъщения, съчетаващиотрицанието и сарказма с топлота и съчувствие към героите.
