Документалното наследство на 13 видни български класици ще бъде съхранено в цифров вид и предоставено за свободно ползване в интернет по проект на Института за литература към БАН в партньорство с Националния литературен музей и Столичната библиотека. Ще се систематизира и съхрани чрез дигитализация непознато и уникално културно наследство, което е от значение за националната и европейската хуманитарна култура: ръкописи, предмети и фотодокументи от личните архиви на Петко Р. Славейков, Пенчо П. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов. „Така ще стане достъпно богатство, което сега е скрито в архивите. Някои от материалите са публикувани, други са напълно неизвестни за широката общественост.“ – посочи в интервю на Светослав Николов по bTV Radio ръководителят на проекта – доц. д-р Елка Трайкова, директора на Института за литература към БАН.
В Института се пази архивът на Никола Вапцаров – така нареченото „синьо тефтерче“, в което са събрани неговите последни стихотворения, включително предсмъртното, ръкописи на много негови творби... „Самото докосване до тях предизвиква вълнение и много силно емоционално и интелектуално преживяване. Ще бъде безкрайно интересно те не просто да бъдат видени, а чрез проекта да оживеят пред нас заедно със своята история.“ – посочва доц. д-р Трайкова и допълва: „Върху ръкописите на Христо Смирненски се виждат следите от болестта, от която той умира – туберкулоза, поправките, направени от неговата ръка върху „Жълтата гостенка“, бележки, които си е водил, негови тетрадки.“ И тъй като къщата на Яворов от години не работи като негов музей, в интернет ще можем да видим предмети, които преди са били изложени там – годежния пръстен на Лора, две снимки на обвързаните в трагична любов.
Част от материалите, които предстои да бъдат публикувани електронно, са пред разпад. В работата по проекта освен че ще бъдат съхранени, те ще бъдат представени под форма, която ще ги направи достъпни, любопитни и интересни за аудиторията, търсеща автентично познание за българската култура, уверява доц. д-р Елка Трайкова. Тя обясни, че на сайта материалите ще бъдат придружени от кратки научно-популярни текстове, които ще разказват за обектите, но също така и ще запознават с биографиите и творчеството на писателите.
Столичната библиотека ще участва в проекта с колекцията си от първи издания на литературните класици, юбилейни листове, специални книги, брошури, илюстрации, снимки и други фотодокументи, които все още се пазят някъде дълбоко в архивите, а съвсем малка част от тях са познати, обясни доц. д-р Елка Трайкова.
На въпроса за това как личната и творческата история на тези големи българи са станали част от обществената и националната история, тя отговори: „Голямото им влияние върху обществото дължим преди всичко на тяхната културна мисия. Те създават класическата българска литература, народно-творческото наследство, с което се гордеем. За да ги представим като живи, реални хора чрез наследството им, но не само в рамките на учебника и академичните литературни анализи, искаме да покажем тяхната стойност в днешното духовно културно пространство. За да говорим за тях по различен начин, да ги видим, с всички модерни възможности, които ни дава новото време.“
По волята на дарителя – Норвежкият фонд, финансиран от правителствата на Норвегия и Лихтенщайн, като компонент в проекта ще бъде включена ромската култура. В училище или читалище в район с предимно ромско население ще бъде изграден мобилен център, в който деца ще се обучават в процеса на дигитализация и ще имат достъп до фондовете. Ще се проведе конкурс сред деца, ученици и студенти и ще бъдат осигурени две стипендии на победителите, които ще представят ромската култура в рамките на лектория по проекта и ще бъдат подпомогнати в своето обучение. „Ще бъде дигитализирано значително количество литература, свързана с ромската общност. Имаме доста добри поети, писатели, много интересни, не особено познати периодични издания, изследвания на колеги на ромската музика, танци, традиции и култура, много литературно-аналитични материали. Това е значителен корпус, който ще наброява около 13000 страници.“ – разказа ръководителят на проекта.
Мащабното начинание за публикуване в електронен вид на 200000 единици архиви и документи вече се изпълнява, като ще бъде завършено в рамките на една година – до 30 април 2016 г. „Това ще е началото по път, по който изключителното богатство на българската литература може да бъде представено по нов, свободен и общодостъпен начин.“ – посочи пред bTV Radio доц. д-р Елка Трайкова – директор на Института за литература към БАН и ръководител на проекта. Интервюто на Светослав Николов с нея в предаването „За София“ можете да чуете в прикачения файл.
