Резултатите от проучванията на 53 обекта – една четвърт от общо проучените през изминалия сезон, са представени във временна изложба в Националния археологически музей. Покривайки целия период от праисторията до Средновековието, сред тях блести златното съкровище, открито от проф. Диана Гергова в голямата могила от некропола при Свещари. То се състои от накити – диадема, пръстен и гривни, елементи от облеклото и от конска амуниция.
В музея е изложено само част от откритото, защото по-дребните елементи, сред които и златни нишки, продължават да се обработват от реставраторите. От неолита и халколита са най-старите предмети, включени в изложбата – антропоморфни фигури, открити край село Воден, както и кремъчни суперпластини, на които се попада изключително рядко, извадени от некропола при Козарева могила. Акцентът от проучванията, свързани с праисторията, са керамични съдове и медни предмети и украшения от селищната могила край Провадия. В изложбата можем да видим колективна находка от близо 200 сребърни тетрадрахми, открити при разкопките на Даниела Агре край Синеморец, като някои много редки с висока художествена и научна стойност. Изключително рядък е съдът за благовонни масла – арибал, с формата на бича глава, намерен в Аполония. Леко невзрачният бронзов секстарий – мерителен съд от разкопките на Августа Траяна, днешна Стара Загора, от средата на V век, е едва вторият, намиран в България, и третият известен в света.
При спасителните разкопки по маршрута на автомагистралата при село Делян, Дупнишко, е намерен златен нагръдник от V - IV в., сребърни украшения, обеци, гривни, бронзови елементи от конска сбруя. От късната античност особено впечатление прави цяла коланна гарнитура, открита в некропола при Банско. Тя е ценна за археолозите, защото обикновено се откриват отделни елементи, а сега имаме всички украси на колана, който освен това е от много рядък тип. Непознат до момента керамичен съд е открит при разкопките на работилница край гр. Бяла, Варненско. Археолозите смятат, че той е бил използван за готвене на пара.
Уникални стъклени апликации с гравирани със злато върху тях човешки фигури, открити при първата българска столица Плиска, са сред акцентите от труда на археолозите, свързан с проучването на средновековната ни история. От най-късния времеви период в изложбата виждаме златни византийски монети и сребърни венециански матапани, както и елементи част от позлатена икона на Св. Богородица, намерени на Перперикон.
В изложбата в Националния археологически музей с находки са представени работите по общо 13 обекта. Селектира ги уредникът на изложбата Камен Бояджиев, който развежда слушателите на bTV Radio сред експонатите в разговор със Светослав Николов. Можете да чуете записа в прикачения файл. Изложбата в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките на ул. „Съборна“ №2 ще продължи до 17 март.
