Невъзможно да е изчезнат кредитни досиета – има платежни нареждания, документи, архиви, разузнаване... Финансовото разузнаване у нас всеки месец получава информация за банкови операции със суми над 30 000 лева. В този смисъл бюрото би могло да проследи паричните потоци на всяка една финансова институция и да види къде се пресичат политиката и банките с цел изпиране на пари, което е възможно да стане и чрез кредитна схема. Това обясни пред bTV в коментар на аферата „КТБ” доц. д-р Николай Иванов, първи директор в Бюрото за финансово разузнаване, а към момента - зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
Той обаче подчерта, че няма еднозначен отговор на въпроса дали КТБ е била ограбена. За целта е нужен по-сериозен одит на банката, който да установи безспорно какво е състоянието й. В този смисъл Иванов „оправда” БНБ по отношение на евентуално користно прикриване на ситуацията в банката на Цветан Василев. Според експерта, Централната банка у нас по всяка вероятност е била подведена за истинската ситуация в КТБ.
„БНБ работи с документи и проверки на място. Зависи какви документи се подават. При банковата измама винаги има фалшиви и подправени документи, винаги има вероятност за подаване на грешна информация. Те не приемат всичко на добра воля, някои неща се проверяват, но не всички”, поясни доц. д-р Николай Иванов.
Според него, същественият проблем в България се корени в „несъвършеното” законодателство. „В САЩ банковата измама е криминализирана, у нас не е. Там присъдата е до 1 млн. долара глоба и до 30 години затвор. Тук е затвор до 6 години, но измамата е криминализирана общо”.
Иванов подчерта, че в България в момента няма симптоми за обща банкова криза – казусът с КТБ бил относително ограничен случай. Финансовата система е изключително чувствителна – ако я разклатим, това ще засегне реалната икономика, работните места, всеки човек и фирма, подчерта още експертът по финанси и застраховане.
