Българската православна църква чества празника Възнесение Господне или Спасовден. Патриарх Неофит ще оглави Светата литургия в столичния храм "Св. Възнесение Господне", който се намира до румънското посолство, съобщиха от Светия синод.
За храмовия празник на църквата ще бъде пренесена и иконата "Св. Богородица" от манастира "Козиница" в Гърция, в която има вградени мощи на четирима светци - Св. Харалампий, Св. Дионисий, Св. Пантелеймон и Св. Петка Търновска. Богослужението започва в 9.00 часа.
Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден.
Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети.
Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.