Пред погледа е светло, а на душата – леко, със снимките на Атанас Куцев от изложбата „Между Нирвана и Самсара“ във „Фотосинтезис арт център“ на бул. „Васил Левски“ 57. Фотосите са мигове на спокойствие, светлина, цветове, съзерцание, общуване – хората, опитомената и дивата природа на Индия и Непал.

Разглеждането на снимките в „Между Нирвана и Самсара“ съвсем естествено прелива в съзерцание, а после – в чувстване. Точно както фотографът Атанас Куцев е почувствал момента да напусне добре платената работа в София, за да отпътува за Азия като доброволец – преподавател по английски език на деца от манастир. „Усетих момента да го направя – да бъде доброволец, да предизвикам себе си. Да видя докъде мога да стигна, до каква степен към готов да направя нещо ново, да вляза в различна култура“, разказва Атанас Куцев в интервю за bTV Radio. Тази стъпка е откровение. „Там цари спокойствие и във въздуха се носи лекота. Все още нямам отговор на въпроса защо е така, но всичко там е леко“, почувствал необяснимото допълва той. Лекотата е така всепроникваща, че присъства и в заглавието на изложбата.

Възрастна жена пред къща: „Тя се наслаждаваше, тя изпитваше удовлетворение, че може да стои на слънце, дори на прашната улица, а наоколо се търкаляха бездомни прасета. Това са неща, които си приел, че са в твоя свят, че животът ти е такъв – и правиш възможно най-много с него“, разказва за усещането си за този кадър Атанас Куцев. За винаги усмихнатите лица на децата в манастира казва: „Те са непринудено щастливи, безкрайно благодарни, че имат възможност да бъдат монаси. Само да имат малко свободно време от молитви и уроци, те играят на прашния двор с часове, без никой да се сърди и да се дели. Всеки приема нещата леко, всичко е като игра.“ Мъж стои на брега на река Ганг, а пред него на стъпалата са прострени шарени килими: „Те празнуват постоянно с цветовете. Животът не е само черно и бяло. А между тези два контрастни цвята не е сиво, а цветно. Много е важно човек да си даде сметка, че може да се радва на всичко, което има“, разсъждава фотографът.

След, както го определя, умерения първоначален шок, Атанас Куцев намира в това преживяване възможност да прекара страшно много време със себе си и да вкусва от живота ден за ден. Разбирането за този начин на осмисляне на дните ни той обяснява с думите: „Животът е това, което се случва. Както казва Далай Лама, има само два дни, в които не можеш да направиш нищо – това са вчера и утре.“

Като предусещане за този начин на живот, 23-годишният младеж напуска сигурната си работа в София, която обаче няма нищо общо с това, с което иска да се занимава – фотография и видеооператорство. „Сега, когато съм на 23 години, е моментът да рискувам да се опитам да се занимавам с това, което обичам. Ако не опиташ, цял живот ще съжаляваш. Всеки понякога трябва да скочи – ако обичаш нещо, моментът е сега. Когато нещо не те удовлетворява, промени го. Животът е един и ние сами решаваме какво да правим с него. Трябва просто да имаме смелостта да го осъществим, освен само да го искаме“, казва Атанас Куцев в интервю на Светослав Николов, което можете да чуете в прикачения файл.

Изложбата продължава до 15 юли.