За фестивалите като обединяващи силата на артисти и публика в изграждането на по-добро общество Светослав Николов разговаря с генералния секретар на Европейската фестивална асоциация Катрин Девънтър. „Във фестивалите присъстват моментите на радост, на положителни усещания, но също така и на ангажимент и на вяра, че можем да постигнем много“, посочи тя. Този месец Българската фестивална асоциация бе приета в европейското семейство на фестивалните организатори. То има 106-ма членове от 43 държави както от Европа, така и от Африка и Азия. Създадената преди година Българска фестивална асоциация представлява 21 фестивала у нас. По думите на Катрин Девънтър още с основаването си българската организация дава на властите конструктивни предложения как да подкрепят по-силно много богатия фестивален живот в България. „Така енергията на българските фестивали ще бъде по-добре оползотворена. Културата е обществено благо с право на всеки гражданин да има достъп до нея”, казва Катрин Девънтър, интервюто с която можете да чуете тук.

Фестивалите са повече от поредица от събития. Те са посвещение и празник. Какво е тяхното състояние днес в Европа?
Състоянието на фестивалите в Европа днес е много добро. Те са повод за празник, за събиране на хора, които преживяват трудности в икономически план. Фестивалите са възможност за европейците не само да се съберат, за да си прекарат добре времето, но също така ги предизвикат към размисъл за живота им, за това как могат да подобрят неговото качество, към дългосрочните перспективи, а не само към непосредствените предизвикателства. Във фестивалите присъстват моментите на радост, на положителни усещания, но също така и на ангажимент и на вяра, че можем да постигнем много.

Фестивалите са възможност да споделим, да научим повече за себе си, да изградим по-добър живот.
Да, това е видно в различни периоди от развитието на Европа – така например създадените веднага след края на Втората световна война фестивали в Авиньон, Единбург и други. В онзи момент Европа е изпепелена, градовете – разрушени. Тогава фестивалите са спомогнали за обединението на хората, които дълго време са били откъснати един от друг. Фестивалите ни връщат надеждата в живота, което видяхме и след Първата световна война, виждаме и днес. Те имат много важна роля в момент, когато се търси надежда и посока за бъдещето.

Как фестивалите със своята интерактивност ни помагат да превърнем изкуството и общуването в основна част от живота си?
Фестивалите дават платформа на артистите, които творят в даден град, регион или държава, дори на наднационално ниво. Първата мисия на фестивала е да предостави възможност за изява на свободомислещите членове на обществото, които не са ограничени от политически съображения. Говоря за визионерите сред нас, които успяват да предвидят бъдещите предизвикателства пред обществото ни. Това са хората, които не се оплакват от случващото се сега или станалото в миналото, а търсят решения за бъдещето. Докато фестивалите дават платформа на тези артисти да представят творбите си и да поканят публиката да ги последва, мисля, че те изпълняват много важна роля за развитието на обществото ни. Има много артисти, които се занимават с големите проблеми на обществата ни – опазването на околната среда, гражданското общество, равните възможности. И това се случва не защото политиците ги карат, а защото те така възприемат ролята си днес. Все повече произведения на изкуството се създават от членовете на обществото. В интернет се създават колективни хореографии, хорови изпълнения. Оптимист съм, че фестивалите и вбъдеще ще играят много важна роля.

Какви са новите развития на европейската фестивална сцена?
Европейската фестивална сцена е много богата. Европейската фестивална асоциация обединява форуми от 44 държави. Сега в Гранада се събрахме 150 представители и видяхме, че трудно можем да намерим обща база на основата на приликите. Имаме обаче общи предизвикателства, най-вече по отношение на финансирането. В почти всички европейски държави на фестивалите им се налага да работят в среда на все по-слаба финансова осигуреност. Разнообразието на културния живот в различните страни е най-важната добавена стойност в сътрудничеството на фестивалите в Европа. От друга страна те все повече използват новите медии, създават образователни програми и проекти, насочени към приобщаването на определени социални групи. Така фестивалите се разпростират във времето и от обичайните две-три седмици вече стават целогодишни. Също така един фестивал включва все повече различни изкуства. Още един важен аспект на развитието на фестивалите е тяхното разгръщане в образователни програми в партньорство с университетите, бизнеса, местната и централната власт, така че да покрият по-широка сфера.

Затова и организирането на един фестивал е толкова скъпо начинание. По отношение на финансирането какво би трябвало да бъде в основата на разбирането на бизнеса, на държавната и на местната власт, за да подкрепя фестивалите?
В основата е разбирането за изкуството – дали е лукс или е обществено благо с право на всеки гражданин да има достъп до култура. Някои фестивали се самоопределят като обществени институции, защото са в толкова близка връзка със своята публика. Стотици хиляди хора всеки ден присъстват на културни събития, заплащайки цената на входния билет. Това е обществената роля на фестивала – да се демократизира и да направи програмата максимално достъпна и в същото време тя да е много богата и разнообразна. Така артистите внасят своите идеи в обществото, за да му помогнат да се развие. Интересът на бизнеса е по-различен – той е в рекламирането на марка чрез фестивал, но също така и в идентифицирането на компанията с определени ценности. Много е важна също ролята на платформите за диалог, каквато е A Soul for Europe, за която работя и която Европейската фестивална асоциация подкрепя, между хора от различни сфери, които сядат на масата на разговорите и търсят най-добрите решения за обществото.

Българската фестивална асоциация стана член на Европейската фестивална асоциация. Какво означава приобщаването към това семейство?
Много се гордеем с членството на Българската фестивална асоциация, която бе създадена преди едва една година. Европейската фестивална асоциация черпи от експертизата, опита и познанието на местно ниво. В този смисъл Българската фестивална асоциация е чудесен мост, по който наличните ни ресурси да достигнат до страната ви. Нашата централа е в Брюксел, работим много тясно с Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет. Мисля, че Българската фестивална асоциация ще играе важна роля както в нашата организация, така и в страната ви. Тя е платформа фестивалите да се опознаят помежду си, да обсъждат творческите програми, да намират начини на сътрудничество и да привличат партньори, да създават съвместни проекти. От друга страна тя ще има възможност като една организация да представя на властите своите идеи за развитие не само на фестивалната сцена, но и на изкуството и културата в страната ви. Това е важна част от работата на Българската фестивална асоциация още със създаването й – да дава на властите конструктивни предложения как да подкрепят по-силно много богатия фестивален живот в България. Така енергията на българските фестивали ще бъде по-добре оползотворена. По същия начин функционират взаимоотнощенията на европейско ниво. Ние сме платформа за широко сътрудничество. Присъствието на 44 страни-членки ознава много богат опит, който се привнася не само от Европа, но и от Африка и Азия. Работим от 60 години, придобили сме много опит, подкрепяме нашите членове, но също така им помагаме в натрупването на експертиза. Неотдавна създадохме Фестивална академия за обучение на начинаещи фестивални мениджъри. През 2009 г. във Варна се проведе второто обучение на млади експерти в областта на фестивалите. Досега то е имало пет издания и в него са се включили представители на 52 страни. За нас подготовката на млади мениджъри е важна мисия. Също така предоставяме на членовете си информация за фестивалите – чрез книги и други ресурси, обединени в Център на знанието. Имаме и блог – Festival Bites. И тъй като централата ни е в Брюксел, работим тясно с европейски институции чрез създадената от нас организация European House For Culture, чрез платформите A Soul For Europe и Access To Culture. Всички те създават синергия, обединявайки опита и знанието на сектора, за да се обърнат към публичните власти и да им помогнат по-добре да разберат каква е добавената стойност на културата и изкуството, какъв е приносът им към развитието на обществото – така че този ресурс да се използва много по-ефективно, отколкото в момента.