Един от финалистите на първото издание на конкурса за съвременно българско изкуство MOST, организиран от Галерията за модерно изкуство, Калоян Илиев – Кокимото е артист с будни сетива за средата ни, който вижда несъвършенствата в нея и с усмивка ги предизвиква. За публиката остава усмивката и размисъла. „Животът в розово” във Франция или „животът в сиво” в България... където и да се намираме по света, с който и цвят да сравняваме положението си, в крайна сметка всичко е в главите ни!”, казва Кокимото. От 7 до 28 февруари Галерията за модерно изкуство на ул. „Оборище” №10 ни среща с най-новият проект на твореца, резултат от двумесечния му артистичен престой в престижните парижки ателиета на Международния център по изкуствата „Сите ентернасионал дез'ар”. Там концептуалният артист създава серия от картини под надслов La vie en rose или „Животът в розово”, вдъхновен от визуалните разлики между градовете ни. „Парадоксално за нашия край наименование, както и не най-точно определящото живота там, продиктувано не от симпатиите ми към френската музика, и въпреки явната приликата с розовия период на един друг прочут автор, определящи за крайния вариант на името се оказаха визуалните разлики между градовете ни. Архитектура, изкуство, градоустройство, транспорт, музеи и галерии, начин на живот и отношение към заобикалящата ни среда са само част от положителните страни на Париж, които допринасят за един от най-ползотворните периоди в кариерата ми“, разказва Калоян Илиев – Кокимото. В допълнение към лайтмотива на най-новата му експозиция в Галерията за модерно изкуство са и няколко непоказвани досега картини – пет работи от един от най-скорошните проекти на Кокимото – Faith off!, както и творби от вече добре познатите на публиката „Шаблони на реалността“.
За „Животът в розово” Калоян Илиев – Кокимото споделя: „Носталгия по дома, семейство, приятели и други от този род си остават отвлечени понятия, на заден план в сравнение с културния шок, който човек изпитва, завръщайки се в родината си. Заживявайки в една, подобна на действителност реалност, историята се повтаря отново и отново. Властимащите в нея не полагат никакви усилия да те задържат, а след това се чудят защо напускаш България, а тези, които нямат кураж да го сторят, те наричат беглец. Безизходното за мнозина положение създава ред неудобства; мизерията и нищетата пораждат агресия и омраза, но и пробуждат силно желание за промяна. Ако спешно не поемем отговорност за действията и бездействията си и не се променим в положителен план, сме обречени, независимо от страната, в която живеем...”
„Животът в розово” Калоян Илиев – Кокимото създава в престижните парижки ателиета на Международния център по изкуствата „Сите ентернасионал дез'ар”. Той допълва: „Имаме и винаги сме имали сила да създадем най-доброто бъдеще за идните поколения, така както в близкото минало го е сторила една жена, имаща властта и желанието за това. Въпросната личност е Людмила Живкова и благодарение на нейните усилия в културната политика на България няколко поколения художници са имали, ще имат и в близките 100 години възможността да живеят и работят в един от най-артистичните градове на света – Париж. В едно от закупените от нея за 150 години ателиета на България, в навечерието на 50-та годишнина от създаването на „Сите Интернасионал Де-з-ар“ и аз имах възможност да изживея своя момент. За период от два (недостатъчни) месеца на т.нар. артистичен, материално неподплатен престой, имах огромния творчески заряд и удоволствието да създам серия от картини под надслов La vie en rose или „Животът в розово”.
Калоян Илиев – Кокимото определя своето творчество така: „В произведенията си пресъздавам взаимоотношенията между самия мен и хората в условията на манипулирана реалност. Необикновените и помрачени светове, които представям в графики, рисунки, колажи, фотографии и инсталации, са плод както на моите спомени, така и на творчески инвенции. В много от творбите проличава интересът ми към различни социални проблеми. Новият световен ред, ролята на съвременните икони в обществото и отношението към животните са само някои от темите, които многократно могат да се открият в работите ми. Минавайки от религия през политика до ежедневните абсурдни ситуации, аз се интересувам и от по-често срещани емоционални и умствени състояния като нарцисизъм, копнеж за любов и красота. Работя с вече съществуващ визуален материал, който обогатявам със собствени разработки с повествователен характер. Разказвам историите си по нов начин, като насочвам вниманието към някои конкретни аспекти на сюжета и така описвам отново своите преживявания, но този път като зрител.”
Илюстрация: Фрагмент от Fake Love.
