В условията на извънредно положение се въведоха редица мерки, ограничаващи личните свободи. Сред спорните предложения беше предоставянето на трафични данни от мобилните оператори на МВР.
Адвокат Кристина Чакърова от Schoenherr Bulgaria коментира в „За града“ къде се преминава границата при следенето на мобилни устройства, каква е практиката в други европейски държави и има ли нужда от координация на европейско ниво.
„Европейските надзорни органи дадоха насоки как би следвало да се тълкува европейското законодателство – техните препоръки са да не се използват данни по този начин от телеком оператори, а ако все пак се използват, да бъдат анонимизирани, което означава да не може да се конкретизира кое лице стои зад този телефонен номер. Идеята е тези данни да се събират не за да се следи дали карантинираните лица си стоят вкъщи, а по-скоро за създаване на модел дали гражданите спазват мерките и дали няма глобален проблем със струпване на много хора на определени места“, заяви адвокат Чакърова.
Тя даде пример с Австрия, където е разработено мобилно приложение, което спазва насоките на европейските надзорни органи –„Вместо със следене на трафични данни, целта за борба с пандемията може да бъде постигната с масовата употреба на мобилно приложение, разчитащо на блутуут технология, което не събира лични данни, а уникални номера на телефоните в близост, което да известява по телефона дали човек наоколо се е разболял. Това обаче може да стане само ако достатъчно много хора използват това приложение, а това означава да му вярват. Да вярват, че когато си качат това мобилно приложение, те няма да сложат шпионин в джоба си“, допълни тя.
Целият ни разговор можете да чуете тук:
