2112251912.jpg
On Air
слушай онлайн

Отново на училище: Нов проект помага на децата със специални образователни потребности

Често децата със специални потребности и техните родители остават незаслужено в периферията на нашето внимание. В навечерието на 15 септември забравяме, че тези деца трябва да бъдат обект на толерантност и разбиране, а не на незаинтересованост и пренебрежение. Новата реалност, предизвикана от пандемията, а вследствие на това и дистанционното училище, ги изправиха пред още по-големи изпитания. За да помогне на педагозите, родителите и децата, „Сдружение Азбукари“ инициира новия проект #Училище_за_училище.

“Предизвикателствата за пандемията са еднакви - изолацията, онлайн обучението, работата от вкъщи затрудни абсолютно всички. Липсата на присъствие в клас оказа два пъти по-негативно влияние на децата със специални потребности, тъй като за тях комуникацията е от изключително значение, както и общуването с връстниците в норма”, разкри в ефира на bTV Radio ас. д-р Мария Валявичарска от катедра “Специална педагогика и логопедия” на Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В рубриката “Отново на училище” тя подчерта, че “позитивите от дистанционното обучение са изцяло за родителите, които се сблъскват ежедневно с много проблеми в училищна среда. Работата от вкъщи и обучението от ресурсния учител оказа благотворно влияние”. По думите й, “негативите бяха свързани с работата на ресурсния учител, тъй като децата с повече от едно увреждане, имат двигателни нарушения или децата със зрителни нарушения онлайн обучението не е най-добрата стратегия. Спецификата на обучението им изисква различни подходи, които в онлайн среда е много трудно да бъдат приложени”.

Често срещана е агресията и нетърпимостта в класовете не само към децата със специални потребности. Според Валявичарска, “общообразователният учител е безсилен. Психологът трябва да разрешава подобни казуси. Децата са отхвърляни по няколко причини, като най-често срещаната е когато родителят е асистент на собственото си дете в училище. Той се превръща в пречка за нормалната комуникация между учителят и детето и класа и детето. Учениците изпитват неудобство, срам. Когато родителят бъде заместен от специалист, би могъл да прекрачи тези бариери. Друг проблем, който води до изолация, е възможността на детето да бъде мобилно в класната стая т.е осигуряване на достъпна физическа среда и необходимите технически средства за самото дете”.

Университетската преподавателка счита, че образователната система не е готова да се съобразява с интегрирането на децата със специални потребности в общообразователния процес. “Във финансов план и по наредба отговорът е “да” , а практическата работа показва, че отговорът е “не”. Финансирането е недостатъчно за осигуряване на физически достъпна среда. Финансовият аспект оказва влияние и върху назначаването на необходимия брой специалист”.

Чуйте цялото интервю на Георги Митов с ас. д-р Мария Валявичарска от СУ„Св. Климент Охридски“ ще откриете в звуковия файл: