„Проблемът е, че държавата е абдикирала напълно, както по отношение на точната регламентация на онова, за което може да се изисква доплащане, и най-вече по отношение на контрола дали се спазват регламентите и за какво се изисква доплащане.“ Това коментира пред bTV Radio доктор Мими Виткова, бивш здравен министър и председател на Асоциацията на лицензираните дружествата за доброволно здравно застраховане. Данните от проучване за достъпа до онкологична грижа на инициативата „Индекс на болниците“ показват, че близо 70 процента от онкоболните у нас през последните 5 години е трябвало да доплатят средно по 1500 лева за лечението си. Проучването обхваща 417 души – пациенти и техни близки. Анкетирани са хора, които се лекуват в 40 лечебни заведения в страната в периода 21 януари-7 февруари тази година.
“Аз смятам даже, че размерът на сумата, която беше посочена е доста занижен. Това са заболявания, чиято диагностика и лечение са доста продължителни. Човек едва ли си спомня всички суми в продължение на години, които е трябвало да заплати за своето лечение и диагностика. Трите най-чести причини, които бяха оповестени за поводи за доплащане, това са избор на екип, който е регламентиран в нормативните документи, това са индивидуалният сестрински или санитарски пост, и така наречените подобрени битови условия. В една наредба на Министерството на здравеопазването тези услуги са оповестени като право на болничните лечебни заведения да изискват доплащане за тях. Въпросът е, че по отношение на избора на екип, това би трябвало да е съвсем доброволно волеизявление на пациента, но то от право на пациента се превърна най-често в задължение, защото почти няма случаи, особено в оперативните клиники и отделения, пациент да е влязъл и да не е заплатил избор на екип, най-вече в големите градове и в по-големите лечебни заведения, защото в малките болници, в малките населени места финансовото състояние на пациентите е доста по-различно, отколкото в големите градове и този избор на екип е по-рядко явление. Тоест наистина едно право на пациента беше превърнато в негово задължение – говорим в случая за онкологично болните. За въпросния сестрински и санитарски пост, нещата са още по-уязвими, защото нормативно уж са регулирани, но вижте до какво са сведени. Правото да си избереш индивидуален сестрински пост, което означава медицинска сестра или санитар да те обслужва индивидуално, е сведено до това какво е разписано в правилника за вътрешния трудов ред на болницата Х. И там най-често е написано, че в смяната на една медицинска сестра се полага да влезе 1 път или 2 пъти при пациента, но ако той си заплати, тя ще трябвало да влиза 3-4 пъти. И възниква логичният въпрос – добре, ако здравословното състояние на пациента налага при него да влезе медицинска сестра 5 пъти или 10 пъти в работната й смяна, и той не е заплатил, не е направил това доплащане, няма ли да получи тази адекватна сестринска помощ, която се налага от заболяването му? Същото е и със санитарските услуги. Така че уж регламентирани, тези доплащания стават не съвсем регламентирани.”, посочи още д-р Мими Виткова.
Цялото интервю можете да чуете на звуковия файл.
